БНБ ще прави регистър за сравнение на банкови такси

Таксите, които банките събират при ползване на услуги през разплащателни сметки, ще бъдат съобразени с размера на доходите в страната

Таксите, които банките събират при ползване на услуги през разплащателни сметки, ще бъдат съобразени с размера на доходите в страната, като за уязвими групи потребители, каквито са хората на социални помощи например, тарифите ще са по-ниски от средните за пазара. Това е едно от изискванията на европейска директива, която предстои да навлезе в българското законодателство чрез промени в Закона за платежните услуги и платежните системи, пише Капитал Daily. Проектът е качен за обществено обсъждане на страницата на Министерството на финансите, като в него не е уточнено как ще бъде осъществена промяната технически. Той предвижда още банките да не могат да дискриминират граждани на Европейския съюз, които искат да станат техни клиенти, като им осигурят равен достъп до услуги. Подобна политика имат например финансовите институции във Великобритания, които изискват от клиентите си да предоставят адресна регистрация на Острова.

Предвижда се и създаването на сайт, който ще се поддържа от Българската народна банка (БНБ) и ще позволява на потребителите да сравняват таксите, начислявани им от банките.

Таксите стават социални

Промените се отнасят най-вече за платежните операции през разплащателни сметки в банките. Това са тези, които позволяват внасяне и теглене на суми, извършване на парични преводи към други сметки и съответно получаването на преводи. Тоест регулацията не се отнася до депозитни или спестовни сметки, както и до такива, свързани с усвояването и обслужването на кредити. Услугите по разплащателните сметки могат да се предлагат безплатно от банките или срещу приемливи такси, независимо от броя на извършваните операции, размерът на които занапред ще се определя от нивото на доходите в страната и от средния размер на таксите за такива услуги на пазара. „В допълнение за уязвимите групи потребители, получаващи месечни социални помощи по реда на Закона за социалното подпомагане, се предвиждат по-благоприятни ценови условия при използването на платежните сметки за основни операции“, пише в мотивите към проекта.

Според Ирина Марцева, която е главен секретар на Асоциацията на банките в България, и в момента много от членовете на организацията имат политика за предлагане на по-облекчени условия за така наречените уязвими потребители и това не е новост за пазара. В бранша вече тече дискусия по предстоящите промени, но очакванията са, че по отношение на таксите те ще минат без възражения, тъй като са изцяло по европейски директиви. Според статистиката на БНБ за 2015 година 28-те банки в страната са получили 80 млн. лв. доход от такси и комисиони, което е увеличение с 1.8% спрямо предходната година. Причина за по-големия приход е увеличаването на някои такси, с което банките компенсираха стесняването на лихвения марж.

Лесно сравнение

В законопроекта се посочва, че предстоящите нововъведения ще донесат допълнителни финансови разходи на институциите. Един от тях ще идва по линия на специализирания сайт, в който потребителите ще могат да сравняват таксите, събирани им от банките. Такива информационни портали има например във Франция и в Румъния. Според Иван Стайков от сайта „Моите пари“, който също събира информация за различните лихви и такси по банковите продукти, идеята е лесно изпълнима технически и нищо не пречи да бъде осъществена още в рамките на тази година. „Като замисъл намирам, че това е добро начинание, защото ще повиши информираността на потребителите“, коментира Стайков. Той обаче не се наема да прогнозира какъв ще бъде ефектът върху размера на таксите и дали този нов инструмент в ръцете на потребителите ще изглади различията между банките и ще доведе до общо за пазара намаление на цените на услугите им. Стъпки на облекчения и промени в тази насока вече започнаха да се забелязват при големите институции. През миналата седмица SG Експресбанк обяви новата си тарифа, от която са премахнати 50 такси, а други 156 са преразгледани. Стойността на 11 вида комисиони е намалена, а 54 вече не се предлагат поради оптимизация на услугите на банката. Имайки предвид, че тя е седмата по размер на активите институция в страната, която пренася в България европейските практики в банкирането, може да се очаква примерът да бъде последван и от други.

Одитор под надзор

Ако има възражения сред банкерите по повод предстоящите промени, те биха били по-скоро по линия на друга готвена промяна – централната банка да може да се намесва, ако прецени, че избраният от банката одитор не е подходящ да завери отчета й. Това е вид надзорна мярка, която ще може да бъде прилагана в случай на съмнения за качествената на извършвания одит. Друг инструмент за въздействие ще е правото на БНБ да освобождава членове на управителния съвет, на съвета на директорите или на надзорния съвет в банките, а също и на висш ръководен персонал – физически лица, които упражняват изпълнителски функции. Този по-строг контрол е наложителен след случилото се с Корпоративна търговска банка преди две години и по-конкретно с оправданията на бившия шеф на регулатора Иван Искров, че не е имал правна възможност да противодейства на съмненията за лоши практики.

 

loading...

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*


>
Facebook